Завръщат ли се финансовите пирамиди под формата на "спомагателни каси"?

Финансовите пирамиди вероятно се завръщат под формата на „взаимоспомагателни каси“, алармира депутатът от „Реформаторския блок“ Петър Славов в ефира на „Нова телевизия“. Той посочи, че в Търговския регистър има повече от 20 регистрирани „спомагателни каси“.

Неговите опасения са свързани с разкритието, че подобни институции работят като банки, въпреки че нямат лиценз за такава дейност. Вече има подобни случаи в Дупница и Сливен.

За Славов е притеснително, че институциите в страната в момента си „прехвърлят отговорността“ - дейността на подобни кооперации не се контролират от финансовите регулатори. В същото време хората са подведени, че влагат парите си в банка, каза още Славов.

Според него в случаите в Дупница и Сливен касите са извършвали „публично набиране на средства“, което по закон могат да извършват само банкови институции.

„Тъжно е, че през годините българинът остана доверчив. Останах с впечатление, че тези хора не са чели внимателно договорите, които са подписали“, допълни още депутатът. 

На 4 юли той и колегата му Мартин Димитров са внесли в деловодството на Народното събрание питане до финансовия министър Владислав Горанов относно дейността на подобни каси. Справка в системата на парламента показва, че въпросът още се обработва.

Славов обаче очаква проверка на институциите, особено след отправеното питане към министър Горанов, и предположи, че може да се сезира и Комисията за финансов надзор (КФН), както и Българската народна банка (БНБ) по казуса. Депутатът припомни, че голямата лихва подсказва и по-голям риск, който в случая е бил и прекомерен.

Случаят в Дупница се проверява от Прокуратурата по искане на вложителите. Срокът на разследването се удължава с месец, за да бъдат събрани още доказателства, съобщи междувременно БНР.

Пред националното радио Иван Попов, изпълнителен директор на Българската асоциация на кредитните кооперации и организации за микрокредитиране, беше категоричен, че касите не са финансови пирамиди. Средствата в тях се събират спрямо Закона за кооперациите, който определя какви са източниците на средства и как се разпределят вноските на членовете. Работата им се контролира от т.нар. „контролен съвет“, посочи Попов.

Той призна, че в закона няма текст за контрол на дейността на спомагателните каси към кооперациите. Кооперациите, в които могат да бъдат създадени подобни каси, подлежат на регистрация в БНБ. Проверки в тези кооперации извършва Съюзът, в който членуват. 

Попов посочи, че взаимоспомагателни каси работят ефективно в Европа, като средствата в тях отиват за подпомагане на малкия и средния бизнес.